Когато България беше един цвят...

Палитрата. Какво е тя и как един добър художник борави с нея? Когато той хваща четката и нежно гали белите платната, има само творческа страст, тя изпълва цялата му душа, той е усет и мисъл, най-висшите му сетива са обострени до краен предел. И този художник подбира цветовете. Той взима от тях само тези, които се съчетават добре и които отговарят на душевното му състояние и атмосферата пресъздадена на картината. Той не може да остави на платното следа от всеки един цвят, той не го иска, защото знае, че така няма да получи исканият резултат. Той подбира само тези цветове, които му трябват наистина.

Често колкото по-малко цветове има в една картина, толкова по-добра е тя. Или поне те трябва да са близки едни с други, силните контрасти и прекалено ярките тонове дразнят окото, изгарят го.

Така и при нас, в нашето българско "общество". Някога картината наречена "България" била просто правоъгълник в един цвят, така останала дълго време, доста дълго, но веднъж боята леко се пропукала и от процепа рукнала багра на друг цвят, белязала картината завинаги, все пак тя още си била в тон с фона. Но не минало много време и боята пак се пропукала и от там заструила още една рекичка боя, а на друго място, потекъл трети цвят, после четвърти, после от новите цветове потекли други... И днес фонът дори не се вижда, покрит е изцяло с новите цветове. А някога България беше един цвят...

... а някога българите бяха заедно в исканията си, защото имаха едни ценности, един идеал и един водач. Те го следваха, а той бе един от тях, той беше от същия цвят, от същата багра! За него и за всички, важната цел беше една - да запази цвета.

... а някога масата индивиди беше народ.

... а този народ се интересуваше от собствената си съдба и тази на поколенията, тогава разделение нямаше, тогава жажда за мъст и власт нямаше, тогава нямаше Левски, нямаше и ЦСКА, нямаше долни кариеристи, нямаше мафия, нямаше и партии...

... да нямаше БКП, БСП, ДПС, НДСВ, ОДС, ДСБ, АТАКА, БЗНС, ВМРО...
нямаше партии...

... освен една...

... имаше само една партия, и към нея принадлежаха всички, целият народ...

... Българската партия! Тогава всички бяха от тази партия! И нямаше долни яжби и интриги помежду им, тогава всички цветове на враждата липсваха, а имаше само един, най-красивият, този на българите! И сигурно си казвате "Ами да, и всяка една частичка от този цвят държеше на тази до нея!", не, не е държала на тази до нея, държала е на всяка една друга частичка! И всички те са били подредени като камъните в римските арки, там няма хоросан, няма лепило, няма гипс, има само камъни свързани в арка, но махнеш ли един, пада цялата, и се получава пукнатина в целия мост. Една след друга и накрая моста пада.

Всеки един цвят от сегашната картина си има свои частици, всеки един - по една малка арка, съставена от камъните на някогашната Голяма българска арка, всяка една малка арка си има своите пукнатини, своите неустои и един ден ще падне. От камъните и ще изникнат, още, много още, по-малко арки, а те ще паднат още по-бързо.

А строителите на тези арки дърпат към себе си камъни от чуждите, правят ги на вар, за да се поддържат, докато не паднат.

И накрая имаме един лабиринт, от арки, мостове, камъни и варници, толкова объркан, че не можеш да изминеш и петнадесет крачки без да се изгубиш.

А някога България беше един цвят... едно красиво бяло, просторно, безкрайно широко поле...

Но тия съзидателни зидари на милионите нови, миниатюрни арки из някогашната безкрайна благодатна шир, забравят..., забравят нещо важно...,

... че из този лабиринт бродят хора, които също се занимават със строежи и които имат невъобразима мощ, но нали са в лабиринт и рядко се срещат един с друг, а когато това се случи, често се плашат и хукват в различни посоки, или започват глупави спорове помежду си. Един ден те ще престанат да бягат и да се карат. Та тези хора се занимават със строежи, точно с такива арки и мостове...

... те ги събарят.

Нов македонски вандализъм!

Не може да не сте чули (а ако не сте, чуйте!), че западните ни съседи, които някой преди време (пък може би и те сами) нарекъл "македонци", са решили да ни отнемат българските военни гробища в Битолско:

Македонският владика Петър наредил да се направи обща костница с македонски паметник.

Всички кости на български офицери и войници, почиващи в български военни гробове, братски могили и военни гробища, трябва да бъдат препогребани и събрани в обща костница, върху която да стои македонски паметник, който да гласи: “В памет на насилствено мобилизираните македонски войници в българската армия през 1915-1918 г. и 1941-1944 г.”.

На територията на Преспанско-пелагонийската епархия се намират десетки хиляди български офицерски и войнишки паметници, масови военни гробища и братски могили.

Какво се цели с този вандалски акт срещу българските паметници? Защо това се върши с българските гробове? На територията на Р. Македония има достатъчно чужди военни гробища и братски могили - сръбски например и немски, и руски. Разбира се ударът е срещу българските военни паметници, защото според македонистката историография и идеология през двете световни войни, българите (наречени "татаро-монголи") нападнали безжалостно македонския народ, който братски съжителствал със сърбите на тяхна територия, не стига това ами българите (да им се невиди на "татарските псета"!) мобилизирали хиляди македонци насила, за да се сражават срещу своите за тяхната "мръсна монголска кауза"... те горките от няма на къде го направили и смело загинали в боевe с братския сръбски народ...

Само поради факта, че доста от нас имат роднини, които са загинали там, ни дава право да гледаме на това вандалско решение като на гавра с българската памет. Там лежат костите и на мой роднина, роден във Варненско, на другия край на България. Западните ни съседи обаче, решават, че той трябва да стане македонец, за да си изпълнят идеологическите, македонистки шашми. "В памет на насилствено мобилизираните македонски войници", а човекът който лежи там е бил български царски офицер.

Поредният македонски вандализъм цели да бъде премахната следата от българите, сражава ли се за свободата на Македония. През войните македонците (които тогава си били баш българи) погребвали загиналите български войници в църковните дворове. Не правили това, защото били православни, там са загивали и сърби и руси и други източни християни, но само българските войни били погребвани в дворовете на църквите, защото там се погребвали и мирните граждани. Хората от македонските земи, българите от там, искали братята им от Мизия и Тракия, загинали за свободата им да бъдат погребани близо до собствените им прародители.

Без кръстове и имена, те няма да бъдат запомнени. Ако сега на тия кръстовете и плочи и белите камъни на могилите пише "Иван Христов", "Георги Михайлов", "Спас Ненов", то на общата костница няма да има нито едно име, а със сигурност ще ви уверяват, че там са тленните останки на "Ванче Христовски", "Георге Михайловски" и "Спасе Неновски". Всякакви снимки на някогашните гробища ще бъдат обявени за фалшификати. Така например, преди години македончетата имаха амбиции (в доста случаи ги осъществиха) да сменят имената на починали хора, става дума за ония македонци, които са се смятали за българи и разбира се са имали изцяло български имена.

Владиката Петър, който стана известен с влагането на авоарите на Македонската православна църква в битолската финансова пирамида “ТАТ”, е с подчертано негативно отношение към България. Вероятно точно по тази причина западните ни братя са решили да започнат тия експерименти в неговата митрополия. По Петрово решение български туристи, посещаващи църквите в епархията, трябва да искат специално разрешение от канцеларията на владиката. По негово настояване в църквата “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, не бе допуснат екипът на Мартин Карбовски. Същия Петър български туристи, посещаващи църквите в епархията, да искат специално разрешение от канцеларията на владиката. По негово настояване в църквата “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, не бе допуснат екипът на журналиста Мартин Карбовски. Същия Петър отказва да приема на работа свещеници, завършили Семинарията в София, като не прилага същите стандарти например за свещеници, завършили в Букурещ.

В същото време макетата се стремят към ЕС и НАТО.

Какво правим ние?

Най-напред къде е Българската православна църква? Те трябва незабавно да вземе силна позиция срещу действията на владиката Петър, който доста учудващо за духовно лице се изявява доста активно и в светските дела. Православните храмове трябва да са достъпни за всеки, в неговата епархия не са само за българи. Той няма право да върши подобни безбожни неща с българските гробове. Една анатема би му дошла добре, колкото и символично да звучи това в днешно време. Вселенската патриаршия би трябвало да бъде сезирана по въпроса и тя да съдейства за по-късното отстраняване на владиката!

Министерството на външните работи трябва да се намеси веднага пред официалните власти на Република Македония. Незабавно връчване на ноти.

Българските патриотични организации трябва незабавно да изпратят протестни писма!

Кой е виновен за абсурдите?

Обществото само си е виновно, че е дало почва на абсурдите да обсебят толкова голяма сфера от животите на всички ни и като част от това "общество" сме виновни и ние. Данте е казал, че най-големият порок е да стоиш безучастен, когато можеш да помогнеш. Този порок е присъщ за всички ни. По-точно, този порок отваря портите за абсурди.

Ама да си поговорим за малко абсурди...

Абсурдно е, че телевизията, вестниците, интернет и всички останали глобални медии заливат хората с аморални и анормални предавания и анализи. Причината е, че хората от болшенството са сеирджии - кора които обичат да гледат страданието на другите или вулгарните предавания на шау-бандитите от масовите телевизии. Не случайно музика като чалгата намира почва у нас (това и следващите няколко изречения съм ги споменавал и преди), при нея изкуството е загубило смисъла си, ценителите на тази музика гледат сеир - последна дума на пластичната хирургия или дебели като плондери, грозни, изрусени, изсребрени цигани с неясна сексуална ориентация. Всички чалгари използват това качество на народа ни, само дето понятието чалгар се е разтеглило доста... чалгари вече не само музикални инвалиди, а и политици и ред високоставени люде.

Абсурдно е и поведението на телевизиите и репортерите им, особено на ония от тях, които трупат пари в банковата си сметка благодарение на чуждото страдание. Златни времена за българската журналистика настанаха, наистина! Всяка вечер гледаме как осмихнали лица с микрофони пред тях представят репортажи за ново клане в Газа, за газова криза, за отвличания на автобуси и самолетни катасрофи, сякаш мед им капе по лоеното сърце. На всичкото отгоре тези репортажи се въртят и обогатяват често месеци наред, а сътворилите ги се изкарват герои.

Сред хората се толерира фалшив морал, внесен от западните "цивилизации", които били "толкова по-образовани от нас", тази идея разпространяват всички ония, които от ден на ден се халосват все повече по "Обединена Европа" и други глупаво утопични идеи. Към същия Запад бягат и всички ония слабохарактерни индивиди от "обществото", които решават, че тук - в България, "нищо не може да се направи", затова те бягат в чужбина и правят това, което уж "не можело да се стори" там - за благото на друг народ, вместо за своя, вместо за Родината си. Да не мислите, че всички заминали са мозъчни херурзи или ядрени физици? Повечето от тях работят същата работа, която не искат да работят тук - плочкаджийска, на гледачи, чистачи и всякаква друга работа, която допълва хората пета ръка в държавата. На всичкото отгоре тази държава е хвалена от емигрантите като добра. Братя имигранти, хвалете си я, тук - в България вие бяхте хора пета ръка, както повече от нас, сега сте нещо много по-лошо - роби пета ръка, които биват използвани за чужда кауза! Хората с поне капка характер ще останат тук - в България, за да се борят за просперитета и, за да и служат, вместо да правят това за чужди каузи, те ще се опитат да върнат славата на нацията, да възстановят идеалът България!

Но не е ли също абсурдно, че народът търпи гнета на порочната ни политическа система и върхушка, макар да е напълно наясно с престъпната, корумпираната и същност?

Не е ли абсурдно, че разните министри и кметове използват полицейска сила, за да бият мирно протестиращи граждани и да охраняват гей-паради, вместо да пратят малко джандарми срещу нарасващия цигански терор в български села и по-малките градове?

Не е ли абсурдно, че някои градове са като автономни, отделни от държавата, територии?

А отговорът навсякъде е НЕ! Абсурдно е друго, че има хора, които не предприемат нищо против абсурдите, които сами пораждат, а после се оплакват от тях!

Tолерантността поражда расизъм!

Е, добросъвестний читателю, от край време си мислех да пиша по тази тема в неизвестния ми блог. Все отлагах... и отлагах..., но в крайна сметка ме провокираха предаванията на Мартин Карбовски от последните две седмици. Те бяха относно терорът, който сеят циганските "групировки" (разбирай население) в поизоставените български села. Конкретните примери бяха шокиращи: грабежи, убийства, тормоз, атаки, заплахи, бой..., за да ме разберете напълно просто трябва да сте ги гледали (Ако искате, заповядайте линк, където ще откриете първото предаване, а вярвам, скоро ще се качи и второто).

Та за какво става въпрос: Вреден ли е расизма? Ако това е така, трябва ли да търсим толерантността, която е негово контра-понятие? Какво е толерантността? В този пост ще се опитам да изложа, възможно най-кратко гледището си по тези въпроси.

Напълно се съгласявам с мнозинството, което твърди, че расизмът е вреден. Не само той, но и всяка омраза е така - вредна. Всяка нация, етнос, религия има право да съществува. Моля, абстрахирайте се от всякакви мисли, че целта на този пост е да всява омраза към циганите.

Та какво е расизъм? Според разните речници:

"Расизъм е дискриминация спрямо личности, обществени групи, части от населението или групи хора, политика на преследване, унижаване, опозоряване, насилие, подстрекаване към вражда и омраза, разпространяване на опорочаващи сведения и нанасяне на вреди според цветът на кожата, етническата, религиозната или националната принадлежност."

Звучи вредно нали? Сега питам кой налагат расизъм във въпросното село Мечка, дали това правят българите, или го правят циганите? Мисля, че тук дори няма място за размисъл.

Но пак оставете това и да се върнем на проблема. Расизмът е вреден, защото омразата не може да гради, тя е безсмислена, тя руши и унищожава, тя не може да помага на хората в нужда, не може и води към просперитет. Джордж Вашингтон, първият президент на САЩ е заявил след войната, че иска паметник на загиналите и от двете стани на конфликта, а не само на своите поддръжници, защото не бива да се търси омразата. Ген. Франко, години след гражданската война в Испания, изгради Мемориалът на падналите, където са изписани имената на всички загинали, може би защото мъртвите не са врагове, а може би защото Франко е осъзнал в последните години от живота си, че омразата не води до нищо добро. Омразата е лоша, о да, тя е много вредна! Най-вече за хората, които я изповядват, защото ги разяжда отвътре. Тя убива тези, в които се е появила, стига да е станала достатъчнп силна...

... но много, прекалено много хора, забравят за другата крайност. Тя, която поражда расизма - толерантността. Тя е по-лоша от расизма, тя е тази, която го създава или си го измисля. Хората, над които "се налага" прекалено толерантно отношение, са огромна част от тия дето после налагат расизма над другите. С други думи, когато цял народ оплаква някого, той му се кача на главата. Това до голяма степен обяснява явления като Азис, например. В стремежът си да са винаги в контра аргумент, хората толерират неща, които са отречени от другите или от традицията. Тези, толерирани неща по-късно могат да се превърнат в истинска напаст.

Какво са циганите? Народ, който населява по някакви причини същия географски ареал като нашия. Подобно на този народ има и много други като турския, арменския... Но какво прави циганите по-различни? Другите народи се интегрират в нашата среда, само те искат по-специални грижи. Циганите няма да се интегрират, защото те не искат да го правят, по обективни за тях причини:

Представете си следната ситуация - да речем, че вие не работите, живеете в чужда къща, която сте си присвоили, не плащате никакви сметки, не сте женени (имате деца но това е друг въпрос), получавате помощи, за дето... седите в къщи, не ви пука за външния ви вид, затова си ходите мърляв, каквото ви трябва си го взимате без да плащате от къщята на хората, всички те оплюват, защото знаят, че живееш нередно, но не предприемат мерки, в същото време ако някои реши да го стори, има достатъчно организации, които ще ви защитят. Това драги читателю е начина, по който живее неинтегриран човек. И какво ако на този човек му предложиш следния, нов за него начин на живот (които трябва да приеме на добра воля), този начин на живот е интегрирания: Да работи, да живее в собствена, построена от него къща, да плаща сметки и данъци, да сключва граждански брак, да има нормално количество деца (ако се интегрират, това ще ги принуди!), да се облича прилично, да ходи на училище и да се образова...

Бихте ли приели втория начин на живот доброволно? Е, някои ще кажат да, но отговорът е НЕ, НЕ и след като можете да избирате! Всеки би живял безгрижно! Това е все едно да ти предложат или цял живот да седиш и да лежиш, или да се сбъскваш с трудностите на живота всеки ден!

Толерантността е това, което създаде порочния етнически български модел! Толерантността! Двете крайно вредни крайности, които взаимно се създават една друга. В такъв случай само силата на дисциплината, граничеща с дискриминацията може да обърне нещата отново в правия път, защото изначално трябва да има равновесие и от двете страни на везните, за да промени нещо!

Яко сме я забатичили. В същото време разните министри и кметове използват полицейска сила срещу мирно протестиращи пред парламента и за охрана на гей-паради. Скъпи управници, пратете малко джандармерия и по селата да се разправя с мангалите..., а чакай малко, те вярно бяха основните ви гласоподаватели, вярно така беше..., те не трябва да се бият, те са недосегаеми!

И стигаме до краткия въпрос - Ама къде живеем?

Системата ни се казва - Цигански диктат на тираните! Тия тирани дето са на власт сега и диктуват положението в страната... в своя ползва! И тия тиран им трябват цигани, за да могат да гласуват за тях! Тия тирани са достатъчно умни (а то не трябва изобщо мозък), за да знаят, че българите са стадо овце, но не като циганското стадо, което лесно се покланя пред овчаря и което удря с рогата едновременно на едно място, българското стадо не приема водачи, там всяка овца е само за себе си и накрая вълците ги разкъсват една по една...

Буш е детрониран, да живее новият ни "буш"!

Някога, в древни времена, целият познат свят беше притежания на римския император. През 49г. пр. н. е. на трона застава Цезар - най-великия измежду всички управници на Империята и един от най-влиятелните мъже в световната история. Толкова беше велик този Цезар (макар да управлява само до 44 пр. н. е.), толкова дързък, силен и горд, че остана известен и всички са го чували дори днес, 2053 години след смъртта му. Дълги години името му се носеше като титла от най-заслужилите и славни владетели на Рим. По-късно, след разпадането на Империята и оформянeтo на Византия, "цезар" ("кесар") беше втората по значимост титла в тази нова военна и политическа машина. Такъв "цезар" стана и великият наш кан Тервел. Същност, според някои, самата титла "цар", която българските владетели използват след Симеон Велики, произхожда от името на великия Цезар. И други велики империи използваха славното му име, Карл Велики също е бил "цезар", на Свещената Римска империя, дори султаните на Османската империя, имали в титула си "цезар".

Но както споменах, великият Цезар не управлявал дълго. Той бил убит на 15 март 44 пр.н.е. Тъй казват, наскоро след като го убили сенаторите, народът на Рим излязъл по улиците на града и завикал: "Цезар е мъртъв, да живее новият ни "цезар", цезарят Август!". Август почина на 76 години и неговото място зае Тиберий. Тогава народът пак излязъл и заскандирал "Цезарят е мъртъв, да живее новият ни "цезар", цезарят Тиберий!". И след Тиберий се чувало по улиците: "Цезарят е мъртъв, да живее новият ни "цезар", цезарят Калигула!"... И така, всеки път щом се избирал нов император, нов цезар на Рим, това се повтаряло. Но минало време, името останало, титлата била забравена...

И тук, на този ден - 20 януари 2009г., голямата, стара и нова уста на историческата традиция и провидение се чува да зове с все сила: "Айде народе човешки, всички навън! Всички навън! Буш е детрониран, да живее новият ни "буш", бушът Обама!"