3.21.2009

Tолерантността поражда расизъм!

Е, добросъвестний читателю, от край време си мислех да пиша по тази тема в неизвестния ми блог. Все отлагах... и отлагах..., но в крайна сметка ме провокираха предаванията на Мартин Карбовски от последните две седмици. Те бяха относно терорът, който сеят циганските "групировки" (разбирай население) в поизоставените български села. Конкретните примери бяха шокиращи: грабежи, убийства, тормоз, атаки, заплахи, бой..., за да ме разберете напълно просто трябва да сте ги гледали (Ако искате, заповядайте линк, където ще откриете първото предаване, а вярвам, скоро ще се качи и второто).

Та за какво става въпрос: Вреден ли е расизма? Ако това е така, трябва ли да търсим толерантността, която е негово контра-понятие? Какво е толерантността? В този пост ще се опитам да изложа, възможно най-кратко гледището си по тези въпроси.

Напълно се съгласявам с мнозинството, което твърди, че расизмът е вреден. Не само той, но и всяка омраза е така - вредна. Всяка нация, етнос, религия има право да съществува. Моля, абстрахирайте се от всякакви мисли, че целта на този пост е да всява омраза към циганите.

Та какво е расизъм? Според разните речници:

"Расизъм е дискриминация спрямо личности, обществени групи, части от населението или групи хора, политика на преследване, унижаване, опозоряване, насилие, подстрекаване към вражда и омраза, разпространяване на опорочаващи сведения и нанасяне на вреди според цветът на кожата, етническата, религиозната или националната принадлежност."

Звучи вредно нали? Сега питам кой налагат расизъм във въпросното село Мечка, дали това правят българите, или го правят циганите? Мисля, че тук дори няма място за размисъл.

Но пак оставете това и да се върнем на проблема. Расизмът е вреден, защото омразата не може да гради, тя е безсмислена, тя руши и унищожава, тя не може да помага на хората в нужда, не може и води към просперитет. Джордж Вашингтон, първият президент на САЩ е заявил след войната, че иска паметник на загиналите и от двете стани на конфликта, а не само на своите поддръжници, защото не бива да се търси омразата. Ген. Франко, години след гражданската война в Испания, изгради Мемориалът на падналите, където са изписани имената на всички загинали, може би защото мъртвите не са врагове, а може би защото Франко е осъзнал в последните години от живота си, че омразата не води до нищо добро. Омразата е лоша, о да, тя е много вредна! Най-вече за хората, които я изповядват, защото ги разяжда отвътре. Тя убива тези, в които се е появила, стига да е станала достатъчнп силна...

... но много, прекалено много хора, забравят за другата крайност. Тя, която поражда расизма - толерантността. Тя е по-лоша от расизма, тя е тази, която го създава или си го измисля. Хората, над които "се налага" прекалено толерантно отношение, са огромна част от тия дето после налагат расизма над другите. С други думи, когато цял народ оплаква някого, той му се кача на главата. Това до голяма степен обяснява явления като Азис, например. В стремежът си да са винаги в контра аргумент, хората толерират неща, които са отречени от другите или от традицията. Тези, толерирани неща по-късно могат да се превърнат в истинска напаст.

Какво са циганите? Народ, който населява по някакви причини същия географски ареал като нашия. Подобно на този народ има и много други като турския, арменския... Но какво прави циганите по-различни? Другите народи се интегрират в нашата среда, само те искат по-специални грижи. Циганите няма да се интегрират, защото те не искат да го правят, по обективни за тях причини:

Представете си следната ситуация - да речем, че вие не работите, живеете в чужда къща, която сте си присвоили, не плащате никакви сметки, не сте женени (имате деца но това е друг въпрос), получавате помощи, за дето... седите в къщи, не ви пука за външния ви вид, затова си ходите мърляв, каквото ви трябва си го взимате без да плащате от къщята на хората, всички те оплюват, защото знаят, че живееш нередно, но не предприемат мерки, в същото време ако някои реши да го стори, има достатъчно организации, които ще ви защитят. Това драги читателю е начина, по който живее неинтегриран човек. И какво ако на този човек му предложиш следния, нов за него начин на живот (които трябва да приеме на добра воля), този начин на живот е интегрирания: Да работи, да живее в собствена, построена от него къща, да плаща сметки и данъци, да сключва граждански брак, да има нормално количество деца (ако се интегрират, това ще ги принуди!), да се облича прилично, да ходи на училище и да се образова...

Бихте ли приели втория начин на живот доброволно? Е, някои ще кажат да, но отговорът е НЕ, НЕ и след като можете да избирате! Всеки би живял безгрижно! Това е все едно да ти предложат или цял живот да седиш и да лежиш, или да се сбъскваш с трудностите на живота всеки ден!

Толерантността е това, което създаде порочния етнически български модел! Толерантността! Двете крайно вредни крайности, които взаимно се създават една друга. В такъв случай само силата на дисциплината, граничеща с дискриминацията може да обърне нещата отново в правия път, защото изначално трябва да има равновесие и от двете страни на везните, за да промени нещо!

Яко сме я забатичили. В същото време разните министри и кметове използват полицейска сила срещу мирно протестиращи пред парламента и за охрана на гей-паради. Скъпи управници, пратете малко джандармерия и по селата да се разправя с мангалите..., а чакай малко, те вярно бяха основните ви гласоподаватели, вярно така беше..., те не трябва да се бият, те са недосегаеми!

И стигаме до краткия въпрос - Ама къде живеем?

Системата ни се казва - Цигански диктат на тираните! Тия тирани дето са на власт сега и диктуват положението в страната... в своя ползва! И тия тиран им трябват цигани, за да могат да гласуват за тях! Тия тирани са достатъчно умни (а то не трябва изобщо мозък), за да знаят, че българите са стадо овце, но не като циганското стадо, което лесно се покланя пред овчаря и което удря с рогата едновременно на едно място, българското стадо не приема водачи, там всяка овца е само за себе си и накрая вълците ги разкъсват една по една...

Няма коментари:

Публикуване на коментар