3.21.2009

Когато България беше един цвят...

Палитрата. Какво е тя и как един добър художник борави с нея? Когато той хваща четката и нежно гали белите платната, има само творческа страст, тя изпълва цялата му душа, той е усет и мисъл, най-висшите му сетива са обострени до краен предел. И този художник подбира цветовете. Той взима от тях само тези, които се съчетават добре и които отговарят на душевното му състояние и атмосферата пресъздадена на картината. Той не може да остави на платното следа от всеки един цвят, той не го иска, защото знае, че така няма да получи исканият резултат. Той подбира само тези цветове, които му трябват наистина.

Често колкото по-малко цветове има в една картина, толкова по-добра е тя. Или поне те трябва да са близки едни с други, силните контрасти и прекалено ярките тонове дразнят окото, изгарят го.

Така и при нас, в нашето българско "общество". Някога картината наречена "България" била просто правоъгълник в един цвят, така останала дълго време, доста дълго, но веднъж боята леко се пропукала и от процепа рукнала багра на друг цвят, белязала картината завинаги, все пак тя още си била в тон с фона. Но не минало много време и боята пак се пропукала и от там заструила още една рекичка боя, а на друго място, потекъл трети цвят, после четвърти, после от новите цветове потекли други... И днес фонът дори не се вижда, покрит е изцяло с новите цветове. А някога България беше един цвят...

... а някога българите бяха заедно в исканията си, защото имаха едни ценности, един идеал и един водач. Те го следваха, а той бе един от тях, той беше от същия цвят, от същата багра! За него и за всички, важната цел беше една - да запази цвета.

... а някога масата индивиди беше народ.

... а този народ се интересуваше от собствената си съдба и тази на поколенията, тогава разделение нямаше, тогава жажда за мъст и власт нямаше, тогава нямаше Левски, нямаше и ЦСКА, нямаше долни кариеристи, нямаше мафия, нямаше и партии...

... да нямаше БКП, БСП, ДПС, НДСВ, ОДС, ДСБ, АТАКА, БЗНС, ВМРО...
нямаше партии...

... освен една...

... имаше само една партия, и към нея принадлежаха всички, целият народ...

... Българската партия! Тогава всички бяха от тази партия! И нямаше долни яжби и интриги помежду им, тогава всички цветове на враждата липсваха, а имаше само един, най-красивият, този на българите! И сигурно си казвате "Ами да, и всяка една частичка от този цвят държеше на тази до нея!", не, не е държала на тази до нея, държала е на всяка една друга частичка! И всички те са били подредени като камъните в римските арки, там няма хоросан, няма лепило, няма гипс, има само камъни свързани в арка, но махнеш ли един, пада цялата, и се получава пукнатина в целия мост. Една след друга и накрая моста пада.

Всеки един цвят от сегашната картина си има свои частици, всеки един - по една малка арка, съставена от камъните на някогашната Голяма българска арка, всяка една малка арка си има своите пукнатини, своите неустои и един ден ще падне. От камъните и ще изникнат, още, много още, по-малко арки, а те ще паднат още по-бързо.

А строителите на тези арки дърпат към себе си камъни от чуждите, правят ги на вар, за да се поддържат, докато не паднат.

И накрая имаме един лабиринт, от арки, мостове, камъни и варници, толкова объркан, че не можеш да изминеш и петнадесет крачки без да се изгубиш.

А някога България беше един цвят... едно красиво бяло, просторно, безкрайно широко поле...

Но тия съзидателни зидари на милионите нови, миниатюрни арки из някогашната безкрайна благодатна шир, забравят..., забравят нещо важно...,

... че из този лабиринт бродят хора, които също се занимават със строежи и които имат невъобразима мощ, но нали са в лабиринт и рядко се срещат един с друг, а когато това се случи, често се плашат и хукват в различни посоки, или започват глупави спорове помежду си. Един ден те ще престанат да бягат и да се карат. Та тези хора се занимават със строежи, точно с такива арки и мостове...

... те ги събарят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар