Общество през футболен мач

(на снимката - Ричард Дън бележи гола в българската врата)
Загубихме шансове за класиране на Световното през 2010г. след като вчера завършихме на равно с Ирландия - 1:1. Можеше и да загубим, но Телкийски вкара за равенство в 29-тата минута. Никога не съм мислил, че разбирам много от футбол, но загубихме поради една причина, която ме подсети за нещо друго. Не загубихме защото бяхме по-слаби, или защото треньорът не струва, или защото "садията е ...", загубихме заради друго: защото играхме страхливо, да не казвам отчайващо бъзливо и безинициативно. За 61 минути след гола нашите не сториха почти нищо. Вярно, ирландците до един се вкопчиха в своята половина и не даваха пиле да прехвръкне, но от наша страна липсваше инициатива, липсваше атаката и динамиката. Нашите момчета играха сякаш не за победа, а за да запазят резултата. За тези, които не знаят, в този този мач равенството беше равно на загуба, защото и с него губихме всякакви шансове за класиране на световното, единствено победата щеше да ни свърши работа. И се случи тъй, защо нашите за цял час не направиха нищо? Защото не играха за победата, играха страхливо, а на ирландците им стигаше и равенство, ако ние загубим всякаква възможност за второто място, те пък имат сигурно второ място.

Какво видях аз? Аз видях в този злощастен футболен мач цялото ни бъзливо, страхливо, смотано "общество", аморфната маса, които все още наричаме "българи". Тия българи, ама ония без екипите, и ти, читателю и аз сме такива, също са на терен, но един по-различен терен. И ние читателю се борим за нещо - борим се за по-добър живот, и като че ли за момента не успяваме, също както нашите футболисти не успяха. Защо? Не успяваме, защото и ние като тях сме бъзливи, страхливи и се пазим, не нападаме, а внимаваме. Те не предприеха адекватна и достатъчна инициатива, за да спечелят, ние също не я предприемаме, а нашето време също изтича, само че малко, по-бавно.

Щом те падат, значи и ние ще паднем.

Животът в едно общество е като работата между съотборници в футболен тим. Добрият тим, има качествен лидер, работи в синхрон, разбирателство и уважение, има качествени ментори, работи за общото, а не за личното (в един друг важен мач Кристиано Роналдо проваляше атаките на Манчестър с лакомията си, само за да стане голмайстор, а накрая загуби заедно с всички, а и не стигна до личното отличие).

Ей, това е! Да, това е! Проваляме се като общество заради всеобщата лакомия, неуважение, ярък индивидуализъм, неразбирателство, а качествените кадри не се изнасят напред, също както Бербатов снощи не играеше в нападение.

Ей, това е! България - Ирландия 1:1, загуба = Българско общество - борба за качествено съществуване 0:много, ЗАГУБА!!!