Великия подвиг на полковник Константин Каварналиев, паметника му и други мисли...

(на снимката - паметникът на полк. Каварналиев днес)
С официално писмо с дата 01.06.2009 г. българските власти са били уведомени от македонското правителство, че засега се отказва възстановяването на паметника на полковник Коста Каварналиев и на Фердинандовата чешма. Като претекст македонската страна изтъква "отсъствието на реципрочност", т.е. невъзможността да се възстановят македонски паметници в България, информира Фокус. Повече от две години дипломатите в Скопие чакат разрешение за възстановяване на разрушения паметник на полк. Коста Каварналиев, който се намира край шосето на пътя от Валандово за Дойран. На многобройните изпратени ноти от страна на българското Посолство в Скопие до македонските официални власти няма отрицателен отговор, но няма и положителен (бел. ред. - дипломатически отказ). В най-голямата трева и храсталаци на около двеста метра от шосето се търкалят огромните каменни и мраморни късове от взривения след 1945 година паметник. Освен български дипломати и местни българи, почти никой не идва тук. Сред разбитите камъни има изсъхнали букети от полски цветя и остатъци от свещи от предишното идване на малка група българи. Свещ за загиналите се пали през лятото около годишнината от смъртта на полковника и ако дойде някой от местните на Архангелова задушница. През 1918 година в района на хълма, на който е бил паметникът, са погребани загиналите от 58-и пехотен полк. Гробовете им са разкопани от иманяри и следите от тях – напълно унищожени. Паметникът е издигнат на това място през 1917 - 1918 година, когато местността попада на Солунския фронт. Копие на високия около седем метра монумент стои в двора на Националния исторически музей. То е направено със средства от дарения, събрани от Сдружение „Плиска”. Преди две седмици председателят на Сдружението Божидар Димитров заяви, че са готови да го подарят на Община Шумен, която да го постави на подходящо място, избрано от Общинския съвет, за да не стои напразно в двора на музея.

- ПловдивМедия



(на снимката - паметникът на полк. Каварналиев)
За втори път реших да пиша за българските военни паметници на територията на Р. Македония, които са в окаяно положение благодарение на управляващите в западната ни съседка и някои други индивиди вътре в нашата собствена Родина, които бездействат. Съдейки по развитието на нещата, които следя още от завръзката преди две години, полк. Каварналиев ще си остане без паметник, и тъй като явно не мога да направя нищо конкретно по въпроса, реших просто да се запитам "защо"? Та защо полк. Каварналиев няма да получи своя заслужен паметник в Македония, на мястото където е бил погребан заедно с бойните си другари още през 1913г.? Полковникът няма да получи своя паметник, защото той е ОПАСЕН. Той все още всява страх в сърцата на македонистите и вдъхва сили в духовете на българите. Той е въплъщение на величествения български морал и лоялност към Родината от началото на века, един от най-ярките примери и доказателства за него. Той е безстрашен рицар на българската кауза, борил се за свободата на македонските българи и спасил от сигурна смърт хиляди невинни от Куманово и близките села и градове. Той е опасен, защото тези невинни българи са били избити от настъпващите гръцки и сръбски войски. Защото тези българи днес са представени като македонци, избити от "българските окупатори", които ("Църни бугарски кучета!") са нападнали "мирносъжителсващия със сърбите македонски народ". Защото ако полковник Каварналиев получи своя паметник, одобрен от македонските власти, значи те са признали истината. Ако той получи паметника си, значи онези местни българи, които всяка Архангелова задушница му носят цветя и палет свещи, ще знаят, те ще са наясно - България още съществува и не ги е забравила. Докато паметникът го няма и България за тях я няма, те не усещат присъствието и. А това е само един паметник от всички, които трябва да бъдат построени отново.

Великия подвиг на полковник Константин Каварналиев представен в "Памет българска"

(на снимката - Паметник-чешма Цар Фердинанд в памет на загиналите от 34-ти полк)
Полк. Константин Каварналиев има сходна съдба е един друг велик българин, който загива само няколко години по-късно. Става дума за генерал Иван Колев - бащата на българската конница, който прекарва месеци наред върху седлото на коня си, изминавайки хиляди километри при освобождаването на Добруджа, този български генерал заболява и умира точно заради безспирните си походи през студените зимни месеци. Фелдмаршал Аугуст фон Макензен, главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт сравнява ген. Иван Колев с Фридрих Велики (също известен като конник). За награда, за дето е воювал срещу руски част в името на Родината си, след 9 септември 1944 името на ген. Колев е премахнато от всички учебници по история, а проектът по построяване на паметник спира. Днес този български герой също няма паметник, защото той също е бил опасен за властта и след смъртта си.

(на снимката - възстановеният паметник на полк. Каварналиев пред НИМ)
Неслучайно при завладяването на България турците са унищожавали системно всички места свързани с българщината и култа към Родината, защото тези места поддържат духа на народа. Така правят всички, които се опитват да изтрият общата народна памет - основна част от националното самосъзнание. Нацията като общност се крепи на общото минало, когато го няма, една колона е срутена. Паметникът на полк. Каварналиев би укрепило тази колона, а Скопие не иска това да става! Ей, затова полк. Каварналиев няма да получи заслужения си паметник в Македония, за която е загинал. А нашите съседи няма и да разберат, че Каварналиев се е борил не за българските от България, нито пък за българите, които населяват днешна Р. Македония, а се е бил и умрял за българите изобщо, защото както тогава, така и сега България продължава да граничи със себе си във вскчки посоки, но това няма кой да го разбере.

(на снимката - славния полк. (посмъртно генерал-майор) Константин Каварналиев)
Целите на идеалът, в който се е клел полк. Каварналиев са забравени! Българинът гледа личното си благо, няма значение дали се намира в България или в Р. Македония, той си е един и същ и е обладан от треска за злато и стремеж към скъп и лесен, но само личен, егоистичен живот. Но народ без идеал и цел няма бъдеще. Полк. Каварналиев е смазал егоизма, в неговата личност такъв не съществува, той се е жертвал за своята Родина и народ, за хилядите невинни, които са се надявали на неговите действия и за ония, които са искали да видят България отново цяла. Той е всичко онова, което днешният българин не е. Точно по тази причина на официалната ни власт, вътре в България, не и пука особено дали полк. Каварналиев и останалите български офицери и войници, загинали на територията на Р. Македония ще си получат заслужените военни паметници. Защото туко-виж някой съвременен българин станал като тях! По същата причина няма да видим и улица кръстена на българина проф. Богдан Филов - още един човек готов да се бори за Родината с всички средства!

И накрая ви напомням за едно действие на вътрешната ни власт, което доказва нехайството и:

Мин. Михаил михов: Подкрепяме Македония по пътя й към ЕС и НАТО

А тяхната власт не подкрепя паметниците ни!!!

Виж още:

Подвигът на полк. Каварналиев в "Операция слава" по БТВ
Полк. Каварналиев бие сам гърците - статия във в. Стандарт
Македонският вестник "Днесник" относно паметника